ANASTASIYA PARVANOVA

^{IT EN}

Самостоятелна изложба на Анастасия Първанова
27 януари – 29 март 2024
(от сряда до събота, 11:00 – 18:00, или чрез запазен час)
Галерия A plus A, Венеция, Италия
T +39 041 2770466
E info@aplusa.it

Снимки от Клелия Кадамуро

От Латински sīdereus +‎ -al (cf. Латински sīderālis), от sīdus (“звезда, съзвездие”), от непознат най-далечен произход, вероятно пласт от език като Предгръцки езици.
– От или свързани със звездите.
– (астрономия) Свързано с измерване на времето спрямо позицията на звездите.


Sidereal Messenger (Сидерален посланик или Звезден посланик), е пространствено замислена и представена като сън на човечеството за живота и природа, в който концепции и визии от астрофизикa и астробиология се проектират чрез живопис. Заглавието произхожда от известния трактат “Сидереус Нунциус“, в който Галилео Галилей за първи път в света описва конкретните си открития и наблюдения на небесното пространство, направени с първия, подобрен от него, телескоп. Изложбата е граничещ пространствен път между сън и пробуждане, пробуждане и заспиване. Тя е нощна молитва за осъзнаване, сутрешен бриз на предстоящото познание – портал за идващото ново.

“Всяко ново достижение на човешкото познание разширява мистерията, прави хората по-привлечени към окултното. Не е вярно, че науката намалява възможностите на поезията. Науката, със своите открития, увеличава възможностите на поезията точно защото разширява, задълбочава, прави мистерията по-интензивна. С течение на времето, колкото повече ние узнаваме, толкова по-малко познаваме.” Джузепе Унгарети, интервю за РАЙ радио, 1961.

Поезията и живописта разкриват света. Те изследват вътрешните пространства на ума и вселената; привилегия и отговорност на човека е да познава света и да свидетелства с голяма грижа това, което наблюдава. Можем да разкриваме тайните на това, което сме и на това, което светът може да бъде. Така правейки, изображението, което създаваме, се променя и с него начина ни на мислене.

Посредством мисълта, през историята ни, ние постепенно променяме граматиката на света. Чрез опити и грешки, като постоянно изследваме и поставяме под въпрос себе си, ние адаптираме изображението на света, което носим в себе си. Продължавайки напред чрез грешки, ние откриваме ценни идеи за истината, но веднъж установени, често не ги подлагаме на достатъчно въпроси, докато науката ни учи, че трябва да приемем да живеем в относителна несигурност, пътувайки през познанието. Жадуваме за абсолютна основа и стабилност, но е точно тази недостижимост на стабилността, от която се изостря готовността ни за промяна, когато се появяват нови наблюдения.

Има нещо по-голямо от нас и ние сме сплетени в него. В живописта, както и в науката, ние изследваме тази връзка на себе си с всичко. Интересувайки се от открития или теории, свързани с физиката – нашия научен начин да познаваме природата – ние откриваме безкрайност от познание, през което можем да пътуваме. Бъдейки пътешественик на ума, ни помага да разберем кои сме и какво можем да бъдем. Едно непрекъснато прерисуване на света, но базирано на миналото. Непрекъснато търсим изображение на света, което работи по-добре от преди. Какво е материята и какво е отвъд нея? Можем ли да го видим? Да видим чрез науката? Да видим чрез изкуството?

Анастасия Първанова (1990, Бургас, България). Живее и работи между Венеция и София. След като завършва Визуални изкуства и Педагогика в НХА, София, продължава обучението си в Академията за изящни изкуства във Венеция, където посещава курс по рисуване и живопис, ръководен от Карло Ди Рако, и завършва с магистърска степен през 2022 г. От 2016 г. е част от артистичните колективи Malutta Foundation и Tutti la Chiamano la Casa delle Ragazze (Everyone Calls It the Girl’s House). През 2023 г. е представена от галерия WHY, Хонг-Конг и Eataly ART HOUSE, Верона.

Сред последните самостоятелни изложби: Sidereal messenger, галерия А plus A, Венеция; Fili ife e grifi, куриран от Treti Galaxie (EATALY ART HOUSE, Верона); The Magic Gate: W.H.Y. Галерия, Хонконг.